Детето: „Не искам да ходя у баба!“

Конфликтите между баби и внуци не са рядкост, все пак те гледат на света по съвършено различен начин. И върху кого, освен върху нас, родителите, се изсипва цялата тегоба да подобрим тези отношения? Ние сме тези, които разбираме и едните, и другите. Активното слушане и проговарянето на ситуациите е първото, което трябва да се направи, ако детето изведнъж се заинати и откаже да ходи на гости на баба. Седнете с хлапето и го изслушайте. Може да ви се стори че претенциите му са съвсем глупави, но се постарайте да го разберете, на него му е важно това.

„Тя ме кара да ям насила“
Ние, възрастните, обичаме да стоим на масата. А за децата, които искат да играят и да се движат, храненето насила е истинска мъка. И не могат да го обяснят на баба си, а тя това и чака – да нахрани внучето до посиняване.

В подобни случаи трябва:
Да обясните на бабата, че детето яде, когато има апетит и от преяждане може да му стане лошо.
На детето може да кажете, че е добре да похвали бабината храна, дори и да не иска да я яде. Да опита залък и да си ходи по своите работи.

„Тя постоянно ми прави забележки“
„Не се изгърбвай!“, „Яж бавно!“, „Не скачай!“ – колко такива „не“ може да чуе детето от баба си, не искаме да си мислим. И това е разбираемо, бабата се притеснява и преживява всичко, тя носи отговорност за детето, а на него може да му се случи нещо.

В подобни случаи трябва:
На детето да обясните, че бабата се плаши то да не се нарани и ако може да не постъпва така, когато й е на гости. Има и по-спокойни игри, а другите ще играе, когато сте заедно.
На бабата да кажете, че детето е ловко и гъвкаво и може да му разрешите повече да поскача.

„Тя ме навлича!“
Дайте малкото на бабата и тя и зиме, и лете ще го облича почти по един и същ начин. Може безкрайно да говорите, че претоплянето е също толкова вредно, колкото и изстиването, но залудо. Естествено, на нито едно дете не му харесва да бъде в ролята на зелка – навлечено до побъркване. Съществува и обратната ситуация. Детето безконтролно е обличано без никаква връзка с времето – по-леко, отколкото е необходимо.

В подобни случаи трябва:
На бабата дори и за стотен път й обяснете последствията от прегряването. Помолете я да отчита факта, че детето тича много и може да се изпоти. Не жалете време и се уточнете какви точно дрехи при какви атмосферни условия са подходящи за малкото.
На детето кажете, че трябва да мисли, когато се облича. И когато хората на улицата са с пуловери е очевидно, че то не трябва да е по тениска.

„На мен ми е скучно с нея!“
Да се намери пресечна точка на мислене между старото и новото поколение днес е по-трудно от всякога. Децата се занимават с електронни устройства, а бабите гледат „Биг брадър“ и четат вестници.

В този случай трябва:
На бабата да разкажете за това какво харесва и от какво се интересува детето. Помогнете й да създаде подобни условия и в нейния дом – например, занесете настолни игри и книги.
На детето – разказвайте му повече за баба му. Ако правилно представите даден човек, то общуването с него е цяло приключение. Може да им намерите и допирни точки – хубави филми, разходки в парка и т.н.

И така – щом има проблем, има и решение. Вземете го и най-важното – не карайте детето да ходи у баба против волята си. Добрите отношения се възпитават с време и желание.

Текст: detstrana.ru, адаптация: Надя Горанова